Терористите дори имаха наглостта да застрашат националната сигурност като седнат на пешеходната пътека за 5 минути. Този нечовешки акт можеше да има фатални последствия – закъснение на рейс 280. Антихуманно настроените радикали извършиха редица зверства като пеене на песни, скандирания, показване на плакати, изразяване на позиция, демонстриране на несъгласие и др.

Във връзка с тази възникнала опасност за университета ръководството справедливо беше взело превантивни мерки. Пред входа на сградата бяха изградени барикади, които да пазят университета от... студентите. Стабилна бригада от мъжаги в напреднала възраст правеше жива верига на главния вход, за да не пропуска екстремистите, въоръжени с нарисувани чаршафи. Абсолютно необходимо беше и присъствието на полиция, която усмиряваше разбеснелите се агресори, извършвайки нечовешки извращения като скандиране и пеене.

Въпреки университетската автономия, непозволяваща полицейско присъствие, без заповед на ректора, напечената обстановка наложи пред входа на университета да се настанят и униформените пазители на реда. Нищо, че това е противоконституционно, все пак както казва Христо Ботев - “законът е напечатан само за робовете“.

Полицаите бяха брутално атакувани с молби да напуснат пространството на университета, тъй като нямат нито морално, нито юридическо основание да са там, но те все пак останаха да омиротворяват развилнялата се, необуздана тълпа, която извършва ужаси като протестиране. Злите терористи имаха наглостта да искат от добрите полицаи, пазещи университета от студентите, да се легитимират с имената си. Какво безумие! Започна се викане и подмятане на реплики, в които агресорите справедливо бяха обвинени в това, че им е платено да зверстват, в уронване на престижа на УНСС, в защитаване на „чужди интереси“. Ами да! За ръководството студентските интереси са чужди.