На 24 август тази година, на пресконференция, ректорът на Софийския университет проф.Иван Илчев обяви намеренията си да се поставят камери за наблюдение на територията на университета, както и да се въведат магнитни карти, за да се контролира пропускателният режим. Аргументите, изтъкнати от проф. Иван Илчев, се въртят около сигурността на студентите и контролирането на учебния процес. Много хора биха казали „Добре, така няма да има престъпления”. Ето обаче, в какви условия се извършва този проект:През април месец т.г. тихомълком бе взето решение за увеличение на таксите за следване (в частност в СУ средно с 8%) по предложение на ректорите. В началото на месец август бе обнародвано в държавен вестник решението на правителството да ореже парите за образование с 20 млн. лв – реакция на университетската власт нямаше. Сега ректорът ни съобщава, че от 6 месеца се подготвя проект за магнитни карти, а и ще бъдат изхарчени 250 000 лв за камери.
Какво е общото между изброените факти – мълчанието на ръководството на СУ. Когато интересите на студентите и университета са пренебрегнати от правителството, академичното ръководство изпада в дълбоко мълчание с цел потулване на фактите и забравяне на случая. Но сега с това предложение, управата на висшето училище вече не оставя съмнение, че при взимането на решения, засягащи всички в учебното заведение, то не се вълнува само от едно – от мнението на самите учащите се. Може би се страхуват, че мнението ни няма да им хареса. И с право.
Нашето мнение обаче ще трябва да бъде чуто. Първо, поставянето на камери нарушава човешките ни права, заложени в действащата Конституция на страната ни:
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Второ, дали наистина поставянето на камери се прави в полза безопасността на студентите? Ректорът твърди, че за последните години има 3 случая на нападнати студенти с пистолет или нож, т.е. при поток от около 20 000 души на ден за няколко години има 3 инцидента. С този аргумент обаче, предлагащите тази мярка сами се оборват - от изнесените данни личи, че престъпността на територията на университета е с изключително ниски стойности, от тях става ясно, че СУ е едва ли не от най-безопасните места в България към момента. Още по-неубедително звучи и другият аргумент, че така ще се следи дали преподавателите си изпълняват задълженията. Отново се „гонят” последствията, вместо да се отстранят причините за непрекъснато спадащото ниво на преподаване.
Остава да се запитаме каква всъщност е целта на камерите тогава. Ще ни следят ако сме неудобни някому? Кой ще ни даде гаранция, че тези данни няма да попаднат в ръцете на недоброжелатели? Нуждата, институция с репутация на демократично и ползващо се с автономия на управлението заведение като Софийския университет, да се превръща в полицейска територия, май идва от страха на ръководството – страх от недоволни и несъгласни с абсурдите в университета студенти може би.
Не стига и това, ами се иска въвеждането на магнитни карти, чрез които само студенти и преподаватели ще имат достъп до сградите на СУ. Това на практика означава, че университетът като място на всеобща достъпност и просвета отива в миналото. Та нали точно ВУЗ-овете трябва да са храмове на знанието, до които да имат достъп всички желаещи независимо от статута си. А ако някой ученик иска да посети лекция? Или завършил студент пожелае да се види с някой преподавател? Или просто някой човек чуе за интересна дискусия и реши да присъства? Или просто иска да разгледа сградата? Явно ръководството е преценило, че тези хора нямат място в университета. Трудно може да бъде посочено по-антидемократична и по-антиакадемична позиция от тази.
Уважаемият ректор с мълчанието си по важни въпроси, засягащи всички свързани с университета, напълно прилага поговорката „Мълчанието е злато”. От друга страна, изтъква, че група студенти били искали контролиран пропускателен режим. Господин ректор, след като сте така загрижен за мнението на студентите, моля Ви, попитайте ни всичките над 20 000 студенти. Има как да стане, освен ако, разбира се, за вас и ръководството не е по-важно да изнесете поредния урок по несъобразяване и незачитане на интересите ни, ползвайки за тази цел безличния и безгласен, но покорен вам и на овластените среди, Студентски съвет. И да не ни попитате, последната дума ще е на студентите, дори и да не искате да се съобразявате с тях.
Ние няма да позволим да ни следят и да потъпкват човешките ни права. Ние, студентите, не сме престъпници, но може ли това ръководство, което харчи безогледно нашите пари, да каже същото за себе си?
Оттук нататък не ръководството ще следи студентите, а студентите ще следят внимателно дейността на отговорните за вземаните решения!
Да на свободата на студентите и университетската автономия!
Още за инициативата "Свобода, а не страх 2009": www.svobodata.org
Избори! Смях през сълзи! – Тарикатски но...
Обработката на народа продължава. Номер ...
