От студентско-ученическо движение „Призив”

до Ректора на СУ, Академически съвет, Студентски съвет

С това открито писмо искаме да заявим пълното си и безпрекословно несъгласие във връзка с предложението към Академическия съвет на СУ за увеличаване на таксите на всички специалности с  8%  за учебната  2013/2014 година.  Смятаме, че такова решение ще е  сериозна пречка за част от студентите и техните семейства и ще ограничи свободния достъп до висше образование. Така ще се затвърди акцентът не върху знанията и уменията на студентите, а върху тяхната платежоспособност. Принцип, който считаме за крачка назад в развитието на образованието.

Предложеното увеличение на таксите с 8% е изградено на тезата ,че минималната работна заплата (МРЗ) се е повишила със 17%.  Паралелно с МРЗ обаче,  се е повишила и издръжката за живот (по данни на ИССИ на КНСБ), като за декември 2008 г. е била 473,74 лв, а през декември  2012 вече е 565,22 лв, т.е отчитаме повишение с  19,3%.  От това следва, че повишението на МРЗ значително изостава спрямо общото поскъпване на живота в страната. Ето защо аргументирането на повишението на таксите с МРЗ е несъстоятелно – студентите и техните семейства живеят все по-зле. В подкрепа на това са и данните на Евростат от 2011 г, че България е държавата с най-ниска МРЗ в Европейския съюз. Нещо повече, в редица европейски страни държавното висше образование е безплатно, както е в Германия, Франция, Австрия, Гърция.

Да се върнем в България. Отново по данни на ИССИ на КНСБ  нетният размер на МРЗ през 2012 г средно е 222 лв., а с увеличението през 2013 г. достига нетен размер от 243 лв. и отново е около официалния праг на бедност /241 лв. за 2013 г./. Тежката картина се допълва от последното изследване на Националния статистически институт, според което 22,3% от  българите живеят под прага на бедността. Всичко това ни дава основание да смятаме, че  повишаването на таксите  застрашава част от студентите да изпаднат извън образователната система. По данни на Европейската комисия всеки четвърти младеж на възраст между 15 и 24 години е трайно безработен. Следователно, много студенти са лишени от възможността да се трудят, независимо, че разходите по издръжката им налагат това. Не трябва и да се забравя, че именно липсата на време в хода на следването вследствие на опитите за самоиздръжка е една от основните причини за влошаване на качеството на обучение.

Още по-лошо обаче е положението, ако се включат и младите хора, които не са регистрирани в бюрата по труда. Високата безработица е проблем, тъй като студентите, които си търсят работа, за да покриват по-високите си такси, трудно ще намерят такава.  Увеличаването на таксите заради МРЗ е напълно необосновано , защото на повишенито на МРЗ се гледа едностранчиво, без реална преценка за това как са се изменили и разходите на студентите и какви са нивата на бедност в държавата.  

Ние сме против финансовия ценз, тъй като той е по същество е дискриминационен за всички хора, които  имат достатъчно желание и стимул да учат, но  не са се родили в заможни семейства. Правото на безплатно образование е гарантирано от Конституцията на Р България, а именно – чл. 53, ал. 3.

Наясно сме, че Университетът е в тежко финансово положение заради орязвания в продължение на години бюджет за образование, но  сме на мнение, че  е недопустимо  по този начин да се прехвърля отговорността върху студентите. Считаме, че целенасочената държавна политика в сферата на образованието, а именно – постоянното свиване на разходите за него, трябва да бъде атакувана от засегнатите преподаватели и студенти заедно. А не Университетът в лицето на неговото ръководство да подкрепя тази ощетяваща обществения интерес политика, превръщайки студентите в изкупителна жертва.

Подкрепете студентите си, за да ви подкрепят и те!