Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2013 06:37 - Полицейското присъствие в УНСС и нуждата да се отстоява на университетската автономия
Автор: priziv Категория: Политика   
Прочетен: 1849 Коментари: 0 Гласове:
2



 Както е известно, на 4-ти април студенти от УНСС организираха в двора на учебното заведение своя втори протест срещу предложеното от ръководството на университета си 33%-тово покачване на семестриалните такси от есента на 2013 година. По всяка вероятност ректорът на УНСС и неговата администрация не са пестяли силите си да използват всички възможни форми на противодействие, за да не се случи този втори протест, след като вече над 600 студенти излязоха на 27 февруари, за да отхвърлят несправедливото вдигане на таксите. Освен манипулациите за невъзможността да се отмени взетото решение, поощряване на разкола сред организаторите на първия протест (за да няма втори такъв), собствено ректорът Статев си е позволил да увери готвещите протеста на 4-ти април, че е готов да извика полиция в университета при нов студентски опит за отмяна на увеличението. Това е вероятно най-сериозният измежду всички опити за сплашване и отказване, по който повече яснота могат да внесат самите организатори на протеста. Важното е, че независимо и въпреки тези подли и жалки опити да няма нови протести в УНСС от страна на ръководството и подопечния му Студентски съвет (СС), студентите осъществиха своето намерение с пълна решимост и откритост.

    image

Така на 4 април в знак на солидарност и подкрепа към каузата на борещите се студенти се присъединихме учащи от други университети. Бяхме там и участници в „Призив”, които от години се противопоставяме на увеличението на таксите и опитите да се приватизира образованието. Важно е да се отбележи, че протестът в СУ срещу 8%-то покачване на таксите от 27 февруари, който се оказа решаващ за отмяна на намерението на Академическия съвет, също се проведе в университетския двор на сградата на Ректората. Специлно в борбата срещу таксите мястото се превръща в традиция за изразяване на студентско недоволство, след като на 17 ноември 2011 година  отново там над сто студенти протестираха срещу възможността да бъдат завишавани студентските такси. Организаторите на протеста от 17 ноември припомниха защо е избрана точно датата (Денят на международната студентска солидарност) и двора на СУ за мястото – университетът принадлежи на студентите и неизменно тяхно право е да използват територията му за протестни събития. Това студентско и преподавателско право се гарантира от наличната университетска/академична автономия, според която никоя външна сила спрямо университета, включително полицията, не може по никакъв начин да възпрепятства и контролира протичането на подобни протести. Правилото за университетската автономия си припомниха и организаторите от Общия протестен комитет преди протеста на 27 февруари в СУ. Поемайки отговорността за провеждането му съгласно нея, студентите имаха задачата да не допуснат каквито и да било опити на полицейските органи да стъпват на територията на СУ. Такива, както и при предишните споменати студентски протести в университета, не дойдоха.
  

   В прекрасния пролетен ден пред УНСС обаче малко след началото на протеста първо частната охрана се опита да възпрепятства достъпа на протестиращите до сградата. Това не се получи, а протестиращите мощно нахлухме из коридорите и изразихме недоволството си както от академическата управа и Статев, така и от продажната и фалшива спрямо студентските интереси организация на местния Студентски съвет. Последва и кратко блокиране на пешеходната пътека пред университета, а накрая протестиращите се събрахме отново в двора пред самия вход на УНСС. Точно тук по-малко от час след началото на събитието, се забеляза редом до частната охрана присъствието на първоначално двама униформени полицаи.
  

   Скоро участници в протеста взеха отношение – присъстващите полицаи бяха приканени от мегафона да напуснат територията на университета с разяснението, че те нямат право да са там. Студентите посрещнаха нежеланите гости с викове „Полицията вън!” и „Автономия!”. Беше поискано лично обяснение от тях – да се легитимират и да обяснят кой и за какво ги е пратил. Полицаите на свой ред си правиха оглушка, отказаха да се легитимират с длъжност и имена, нито благоволиха да покажат писмена заповед за своето присъствие. Студентското настояване да се представят и дадат обяснения бе посрещнато с нелепи усмивки, иронията, че се записвали за кандидат-студенти и приканване да си гледаме протеста, на който те не пречели. Към двамата господа се присъедини и трети униформен полицай, който също известно време заедно с първите беше решил да го дава анонимно, посочвайки само служебен номер от нещо, наподобяващо длъжностна значка. Притиснат от многобройни упреци, той все пак се представи, освен с нищо незначещия 5-цифрен номер, още като Перов от СДВР. Всички те отказваха да напуснат двора на УНСС, въпреки че от четвърт час присъствието им предизвикваше само отрицателни настроения и едно искане – да излезнат навън. Беше им заявено, че протестиращите няма да си тръгнат и протестът няма да се счита за приключил, преди те да напуснат първи двора на УНСС. Не веднага, но скоро, тримата представители на МВР благоволиха да си тръгнат.

 

image  

   Този случай  не е в състояние да помрачи иначе решително проведения, мирен, енергичен и справедлив протест на студентите. Протести, невиждани до скоро за университет като УНСС, които продължават да разчупват налаганата от държавата, ръководството и платени СС-псевдозащитници, противостудентска политика в образованието. Този случай на полицейско присъствие обаче е една скандална, невиждана в най-съвременната история провокация от страна на държавата към студентите не само от УНСС, а към всички студенти, университети и студентски борби със справедливи искания досега и занапред. Нека припомним какво е заложено в действащата Конституция на Република България и Закона за висшето образование (ЗВО) по отношение на университетската (академичната) автономия:
 
 Глава  втора (от Конституцията) ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
Чл. 53.   
 (4) Висшите училища се ползват с академична автономия
 
Глава четвърта (от ЗВО) АКАДЕМИЧНА АВТОНОМИЯ
 
Чл. 19(2) Академичната общност обхваща членовете на академичния състав, студентите, докторантите и специализантите.
(3) Академичната автономия включва академични свободи, академично
самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище.
 
Чл. 22. Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез:
2. влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред
без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на
непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на
извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии;
 
     Несъвместимостта на полицейското присъствие, като се има предвид Конституцията на Република България и ЗВО, е очевидно. Трябва да се припомни, че академичната и университетска автономия не е попаднала случайно в тези текстове, тя е резултат от поколение борби на студенти, преподаватели и обществото за по-добро, достъпно, общественополезно висше образование и наука. Това право днес, което в пълна степен принадлежи и на студентите по отношение на техни протести срещу нередности и безобразията в образованието, е отвоювано от нашите предшественици с яростни борби и идейна решимост. Университети като Софийския имат  назад в историята си печални примери от неспазването на академичната автономия, при които полиция, агенти и частни охранители са нахлували в дворовете и аудиториите и са ги оросявали със студентска кръв. Практиката на открит терор и сплашване срещу учащи студенти и стремежа им към по-добро образование и днес има свои проявления в най-различни по своето развитие и големина държави и университети. Отговорността за отстояването на университетската и академична автономия остава едно от най-важните и значими задължения на студенти и преподаватели по места – както във всеки един университет по отделно, така и цялостно за университетска България.
   

  Наглото погазване на законите и опасната заявка за пречене на студентското право на изразяване трябва по най-решителен начин да се пресича от нас, студентите. Безподобният случай на нарушаването на автономията в УНСС се нуждае от нашите енергични действия по установяването на това кой е извикал полицията и на какво основание си го е позволил. Стати Статев и ръководствата на всички университети трябва да са наясно, че никой никъде не е успявал с каквито и подлости и произвол да си е служел, трайно да прекърши една или друга справедлива студентска борба. И ако той или негови подчинени сами нарушават академичната автономия, вместо да я опазват, не ги чакат добри времена. Държавата, нейните политически, административни и репресивни органи трябва да са наясно, че нейната и тяхната легитимност съществуват дотолкова, доколкото спазва и спазват всички установени от исканията и борбите на хората писани и неписани правила. Бизнесът, който смята да се облагодетелства от образованието за чужда сметка, разрушавайки го като общо благо и придобивка, в ущърб на интересите на хората трябва също да е наясно, че тази негова кауза е просто обречена на неуспех.
  

   Извън законите, най-сигурният гарант е и си остава студентската готовност за организирана борба, студентската решимост да не допуска никакви нарушавания на университетската автономия. Така както не желаем да ни се налагат несправедливи увеличения на таксите, така и нежелаем и не трябва да допускаме произвол спрямо правата ни на изразяване и протест.
 
Няма да мълчим, няма да позволим произвол над студентите и техните университети!


Убедени, сплотени и организирани – сме непобедими!
 

image




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: priziv
Категория: Други
Прочетен: 104641
Постинги: 39
Коментари: 19
Гласове: 29
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031